Бързият нощен влак от София за Варна през Мездра и Горна Оряховица пътува осем часа без пет минути. Можете да пътувате в спален вагон и дори да спите по време на пътуването. Железниците обаче скърцат и тракат невъобразимо и сякаш повече, отколкото преди двайсетина години когато се возих за последен път. Релсите не са заварени една за друга. Преминаването през дефилето на река Искър (четете „Дядо Йоцо гледа“...) е истинско изпитание не само за пътниците, но и за самия влак, като триенето между железата е заплашително и придружено от придърпване, което подсказва за стеснение на междурелсовото разстояние или за колела на вагоните, които са фиксирани и не завиват по завоите. Мотрисата е Шкода електричка на възраст около 50 години и е истинско чудо ако ви докара до Варна без да се запали. Фаровете й едвам мъждукат. Спалният вагон е вътрешно обновен, но си личи, че вагоните са си старите от преди няколко десетилетия. Имат тоалетни, но повечето от тях са заключени поради неизправност.

Голямата сграда на железопътната гара на София има само една промяна от преди десетилетия: ремонтиран е офисът за продажба на билети. Ескалаторите както преди, така и сега не работят. В окаяно състояние е приземният проход, който води до спирките на трамваите.

Ако искате вярвайте, но с редовен автобус от София за Варна можете да стигнете доста по-бързо - само за 6 часа и 15 минути. Личи си, че Европейският Съюз е инвестирал в подобрения на автомобилната мрежа, но не и в подобрения на железопътната мрежа, която има потенциал да бъде много по-бърза и екологична. Личи си и че нашите правителства също не се интересува от железопътния транспорт на пътници. Доказателство за последното са множеството закрити като нерентабилни железопътни линии свързващи някои по-малки градове с националната железопътна мрежа.