От книгата на Мерсия Макдермот:


"Всъщност нямало по същество нищо "тайно" около Централния Комитет на Касабов, понеже той се пявил чрез договор с Румънското Правитество, което в след това го финансирало. Все пак, Касабов решил да обгради Комитета с атмосфера на Масонска мистериозност, и настоявал за сложен и нарочно зловещ церемониал за въвеждането на нови членове. Те били въвеждани с преврързани очи посред нощ в затъмнена стая където, върху покрита с черна покривка маса нагласена с револвери, ножове, кръст, Библия и човешки череп, били посрещани от анонимни мъже облечени в черни роби и маски, в стил "Ку-Клукс-Клан", които ги посвещавали и ги заклевали."

"На Раковски му било попречено да се намесва като бил поставен под такава силна полицейска охрана, че не можел да се върне в Букурещ, и решил да избяга в Русия."


"Междувременно ситуацията в Румания напълно се променила. През Май 1866г. Чарлз Хохенцолерн бил избран за принц, с одобрение на Великите Сили; Турция била успокоена, и кризата отминала."
"Раковски усетил, че може сега безопасно да се върне в Румания и пристигнал там през Август 1866г. Той веднага започнал да разследва какво се е случвало в негово отсъствие, и научил за дейността на Касабов от Димитър Диамандиев."


"Раковски бил разгневен и наранен. Той потърсил Касабов и изискал обяснение. Касабов отговорил, някакси нахално, че трябва да бъде заклет преди да му се даде каквато и да е информация за Комитета. Раковски се втурнал обратно в гостоприемницата, където бил отседнал, и предал преживяното на Хитов: "Ех, братко, аз съм се клел повече от стократно да служа на България, а сега съм потънал в такова дълбоко унижение, че един развратник, който беше мой наемен работник, и когото съм хранил и обличал, иска от мен да се закълна, че ще съм верен на страната си."




От книгата на Мерсия Макдермот:


АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА

Портрет на Васил Левски на фона на България от 19-и век

Мерсия МакДермотт

Лондон

Джордж Аллен и Ънуин ООД

1967г.

От същата книга на мен ми направи изключително силно впечатление следният текст:
„Много е лесно един човек да бъде убит и закопан за вечни времена в тъмната и безмълвна земя с вързани ръце и пречупен врат. Но когато човекът е живял не за себе си, а е превърнал своя живот в дела и идеи, преминали в съзнанието на другите – тогава не е лесно да се прецени кога той е мъртъв... В този „ничий” гроб под снеговете на София лежала само една празна черупка, докато по цяла България огнените семена вече тлеели в хиляди живи сърца в очакване само да премине бурята и да секнат риданията... Гробът на Левски и до днес не е открит. Но всъщност един гроб изглежда съвсем ненужен за човек, останал толкова жив в паметта на народа си и толкова дълбоко обичан.”

Не съм стигнал още до края на книгата, но попаднах на една негова мисъл по темата, и като я намеря пак, ще я добавя тук. :)