Това лято се запознах с един възрастен мъж от град Доспат.  Той се поинтересува от моето присъсвие там и откъде идвам. Разказах му, че съм от Варна, а той попита – как е там, има ли работа. Не знам, не е лесно да се намери – отвърнах – тука как са нещата? Няма работа тука – отговори той – всичките са по чужбината. И сега кой ще изберем на изборите? Не знам – отвърнах аз – то кого можем да изберем? – попитах. Ами вие младите трябва да решавате, аз съм стар, мене няма за какво да ме питате? – отговори той. Ти ходил ли си войник? – попита моят събеседник. Ходил съм, макар и не за дълго – отговорих и му разказах къде съм бил. Аз бях три години – разказа ми той. В Солун, когато той беше наш. После гъркът си го взе, и се върнах. А сега, сега за кой да гласуваме?

Ту говорехме, ту мълчахме. Имаше толкова много неща, за които нямаше нужда да се говори, а беше достатъчно да се помълчи.