Понеже стана така, че народната банка на България за няколко месеца напечата толкова много пари, че те съвсем изгубиха своята стойност, а месечната заплата в България се обезцени до три американски долара, с които можеше да се купи само един сандвич.

И понеже ударното обезценяване подкопа вярата на народа не само в управлението на страната, но и в бъдещето въобще, а няма по-страшно от това да загубиш вярата си в бъдещето.

И понеже днес финансисти и валутни спекуланти раздават акъл и прогнози за бъдещето на България от трибуната на парламента.

Та тъкмо сега е времето с поглед към бъдещето да приемем един крайно наложителен и толкова дълго отлаган протекционистичен закон за парите, понеже няма по-важно нещо от парите:

...

Държавата държи върховенство върху управлението и разпределението на парите.

Отнема се правото на частни лица да извършват сделки с чужди валути.

Държавата не може да печата повече от десет процента нови пари за една година.

Отнема се правото на държавата да сключва договори за дълг с чуждестранни субекти или държави.

Всички сделки, които не са сключени в местна валута, са невалидни.

Облагат се с годишен данък всички видове имущество, включително складираните в банките пари.

Финансистите могат да се назначават само на държавна работа, и нямат право на частни доходи.

...

Само за миг се замислете, уважаеми сънародници, че ако имахме един такъв закон за парите, от които няма по-важно нещо, нямаше днес да съжаляваме толкова много заради това, което се случи.