Преди няколко дни бях на гости у едно учителско семейство, наши роднини, които са и двамата пенсионирани учители с почти 40 годишен трудов стаж, и сега получават съответно 200 и 300 лева (100 и 150 евро) месечна пенсия, а нека си припомним, че цените на живота в България са по-високи, отколкото са тези в развитите индустриални страни. Мъжът в това семейство на пенсионирани учители е вече на възраст над 70 години, но работи като стругар в частна фирма, за да добави с месечния си труд още 200 лева към своя месечен доход, без които не би могъл да покрие елементарните нужди на своето семейство. Оплака ми се, че вече трудно работи, понеже няма добро зрение и онази сръчност, която е имал когато бил млад...

Останаха в историята на България онези времена, в които селският учител беше добре материално осигурен, многоуважаван и беше на високо място в обществената йерархия. Но без него, уважаеми съселяни, народът е обречен да тъне в нищета и безпросветност, и едва ли ще дочака да види светлината от другата страна на тунела.