Развълнувано море...

Родопа родилница,
майка кърмилница.
Море от хълмове
вълнува душата.
:))

В духа на случващото се у нас, бих казала с горчивина - има още много за сечене.

А за другото...Мисля, че пред красотата се мълчи.

Мълчи се, пред красотата, наистина!
~
...и се споделя :))

ако има с кого. Нещо като щастието.

...а за сечта не се говори днес, нали? Днес е Прощална неделя и трябвало да се прощава на всеки за всичко. И не трябва да говорим за това навярно.
Е, щом така е речено, да се повълнуваме от прошките

Без прощаване не може така, както не може и без справедливост...
Отсеченото дълго ще се вижда, и от гледката достатъчно много ще боли...
Аз също си мечтая за справедливостта.

Мечтаенето е приоритет в блог.бг. Успех!
За болките - не съм съвсем убедена.

ПП. Най-трудно е да простиш на себе си. Ако това направиш, значи можеш да прощаваш и на другите. Естествено, ако споделяш такава справедливост.