Основното познато свойство на заредените елементарни частици е, че електрическата посока на действие е перпендикулярна на магнитната посока, която е перпендикулярна на физическата (механичната). Трите посоки: електрическа, магнитна и гравитационна, образуват правоъгълна координатна система от три вектора в пространството. При това съществената разлика в положително и отрицаелно заредените частици е огледалността на векторите им (едните са "ляво" въртяши, а другите "дясно" въртящи в пространството).

Съвсем обозримо, ако имаме една тухла съставена само от положително заредени частици, тогава на нас би ни било достатъчно да създадем силно електрическо поле в едната посока и силно магнитно поле в другата посока, при което бихе могли да въздействаме гравитационно на тухлата.

Проблемът е в това, че тухлата е съставена както от положително, така и от равен брой отрицателно заредени чстици, които при това положение неутрализират гравитационното действие на приложените полета.

Решението би трябвало да се търси във високочестотни променливи електрически и магнитни полета, или даже ротационни, при което интерференцята от полетата би могла да произведе еднопосочно гравитационно въздействие.

Най-големият проблем в цялата тази схема на разсъждения е голямата вероятност други отдавна да са се сетили и да са го създали. Имам предвид гравитационния двигател.
Сигурно и на вас ви се е случвало, за каквото и да си помислите, да се окаже, че вече някой друг се е сетил.

:))

За вашето наслаждение написа
един от безбройните наблюдатели
на Триединството в Природата

През миналия век в дома на един съученик намерих стара книга.
Винаги са ме привличали пожълтелите страници и първото нещо бе да видя от кога е. Българското издание бе от 1954-та (т.е. съветският оригинал би трябвало да е поне от 1952-ра).

Книгата бе от типа "Занимателна наука и техника за младежта", а може някоя от тези думи и да е присъствала наистина в заглавието - не помня. Но помня 3 неща, на които почнах да обръщам внимание чак след години.

Първото бе някакви рисунки на схема с лампи, част от апарат и куче, на чиято каишка имаше кутийка, колкото кибритена. Обясняваше се, че така можем да управляваме кучето с .. мисъл!
Второто и третото бяха снимка и схема. Снимката бе на диск (диаметър: около 500, височина : окол 100 )в полет, на 1-2 м от земята, сред хора. Схемата бе на триизмерна координатна система : х - електрическо поле, y - магнитно. Примпомняше се, че във физиката едното е доказатество за наличие на второто, защото са съставки на едно поле - ЕМП.
До тук всичко бе ясно - учи се в Средния курс.
"Но това не е всичко!", защото за z се твърдеше, че е ... гравитационното поле. И това в 1954 г. !!!
Като се махнат 1-2 години за превод и още толкова за подготовка в СССР, то излиза, че тези неща в суров вид са били известни още през поне 1950-та. И най-важното - не са били тайна ... все още!

Затова съм на мнение, че науката и техниката са много напред, но нас ни залъгват, че сме назад.

Така е!

Ей, братлета! Ще повярвате ли, че вече няколко нощи поред заспивам с мисълта за приликата и отликите на гравитацията и магнетизма. Външните им проявления са толкова очебийни, че ми е чудно как ние, хората, не сме успели да ги впрегнем в работа. Не поотделно, а заедно. Намесвате и електричеството... Малко ме е страх от него, но в мисълта ми то е безопасно. Е, от трите компоненти не е ли редно да възникне светлина - оня сноп, който ще ни тика напред в пространството... Как ми се иска да ги разбирам тези работи, но къде ти! Аз дори не мога да си представя как се нагнетява информацията в една флашка...
За информация, аз съм гост в тази къща и докопах лаптопа на стопанина. Дано не разбере в какви дебри се намесвам! Ще се разсърди, тъй като това не е неговото амплоа... Простете и вие...

Ако приемем триединството на ЕМГП - елетро-магнитно-гравитационното поле, лесно ще си обясним левитацията - издигането на хора "без видима пичина".
Не е видима за учените с капаци!

Хората, както и всяко живо същество, сме електро-магнитни излъчватели и приемници. Това даже е научен факт ( нервните импулси са електрически, например). Затова е логично чрез изменения на електрическото и магнитното ни полета да можем да изменяме гравитационното. Включително и да го направим с отрицателен знак.

На помощ идват някои изрази, над които не се замисляме.
"Добро"-то настроение предизвиква отрицателна гравитация: "летя от щастие", "хвърча от радост", "на 7-мото небе съм"... Доказателство са и левитацията ма монаси и монахини, след като изпаднат в религиозен екстаз.
"Лошо"-то настроение предизвиква положителна гравитация : "тежка загуба, мъка, участ, съдба ...', "потънаха ми гемиите',...

Сигурен съм, че нашите спортисти могат САМО чрез мисъл и промянав настроението да "прибавят'' или ''махнат" грамове или дори килограми преди състезания. ;)

Вероятно нямахте превид това, което ще напиша сега, но звучи много на място. Ето за какво става дума.

Оказва се, че вече дори в учебниците пише, че скоростта на светлината НЕ Е константа! И това дава предположения на много физици, че можем да пътуваме във времето чрез сноп светлина.

Путешественник во времени
http://www.youtube.com/watch?v=eD3MeAWvx5Y

"летя от щастие", "хвърча от радост", "на 7-мото небе съм"

Точно така си е, човек наистина може да хвърчи от радост!
:)