Постинг
19.11.2012 00:10 -
Усещане за премаляване
Няколко пъти ми се е случвало да се прибирам у дома след дълго отсъствие.
Всеки път пътуването ми е било силно емоционално. Особено когато кацането на самолета наближи, ми е идвало да хвана кормилото и да натисна газта, за да пристигна по-бързо, колкото се може по-бързо. В един такъв момент си спомням зад мен пътуваше възрастен мъж, който се беше напил, а от погледа му лъхаше такава умора, каквато никога не бях виждал в очите на някого. Имаше вид на гурбетчия, който много отдавна не се беше прибирал.
...Прибиранията у дома. Минавал съм по този път. На сладкия трепет на завръщането, на нахлуващите спомени, на прегръдките и на разходките. И всеки път по един и същи начин ми е прималявало...
gelert написа:
Прибирал съм си стотици пъти от чужбина и винаги съм се радвал ,че си идвам у дома !
Жерави…
В море от синя синева ято жерави летях
С гордост те размахваха крила.
Завръщаха се у дома -тук при тяхната река.
Защо не можем и ние като птиците?
Да забравим сега!
За зрелостта,мъдростта и правила .
И останали без сетни сили.
Разкъсвани от мъка…
Дори с пречупени крила.
Пак да се завърнем у дома.
Там при старата върба…
http://www.youtube.com/watch?v=h1xrZjTR-Ss
Жерави…
В море от синя синева ято жерави летях
С гордост те размахваха крила.
Завръщаха се у дома -тук при тяхната река.
Защо не можем и ние като птиците?
Да забравим сега!
За зрелостта,мъдростта и правила .
И останали без сетни сили.
Разкъсвани от мъка…
Дори с пречупени крила.
Пак да се завърнем у дома.
Там при старата върба…
http://www.youtube.com/watch?v=h1xrZjTR-Ss
Прашинка...
Дори в една прашинка само
насъщната подкрепа да откриваш,
лъча надежда, братско рамо,
и повода един да се изправиш,
пак сам пред ветровете ледени
ще имаш силата да се издигнеш,
и яхнал свойте вихрогони предани
във къщи жеравите да завърнеш!
:)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
